24 февруари 2026 г., София
Кръгла маса на тема „Интегрираното развитие на България – от стратегическо планиране към ефективно управление“ се проведе в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Форумът беше организиран съвместно от катедра „Регионално развитие“ и Националния център за териториално развитие.
Основен акцент в дискусията бяха Териториална програма 2030, Политиката на сближаване на Европейския съюз, хармонизирането на европейското и националното законодателство, възможностите на програма ESPON 2030, както и ролята на академията структури в изграждането на устойчиво институционално партньорство.
Партньорство между академичните структури и практиката
Събитието се състоя в контекста на подписания по-рано този месец Меморандум за сътрудничество между УНСС и НЦТР. Документът предвижда съвместни инициативи, насочени към подпомагане обучението на студентите, организиране на публични лекции и конференции, предоставяне на възможности за стажове, обмен на информация и експертен капацитет, както и разработване на съвместни проекти.
Кръглата маса бе открита от ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Георги Николов – ръководител на катедра „Регионално развитие“ и инж. Росица Димитрова – изпълнителен директор на НЦТР ЕАД.
Интегрираното развитие – повече от инфраструктура
В приветствието си проф. Димитров подчерта значението на доброто териториално развитие за икономическата динамика на регионите:
„За да постигнем реална свързаност не е достатъчно просто да изграждаме физически обекти. Необходимо е интелигентно планиране, което синхронизира нуждите на бизнеса с демографския потенциал на всяка община.“
Изпълнителният директор на НЦТР инж. Росица Димитрова отбеляза значението на институционалното партньорство:
„С тази кръгла маса поставяме основа за съвместна дейност. Вярвам, че диалогът между академичната общност и практиката е ключов за успешното прилагане на териториалните политики.“
Европейската рамка и българският контекст
В рамките на дискусията урб. Стойчо Владев представи съвременната рамка за териториално развитие и регионална политика на България в контекста на европейското сътрудничество. Беше проследена еволюцията на националното законодателство към пълно съответствие с Кохезионната политика на ЕС, с акцент върху прехода от стратегическо и теоретично планиране към ефективно управление чрез финансови инструменти като Интегрирани териториални инвестиции (ITI) и Фонд за справедлив преход (JTF).
Подчертано беше, че структурата на съвременната регионална политика в България се основава на три взаимосвързани стълба:
- икономически;
- териториален;
- социален.
Целта на този модел е постигане на балансирано развитие и преодоляване на неравенствата между регионите. Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. се основава на тези принципи, които впоследствие се пренасят в Интегрираните стратегии за развитие на шестте региона.
Специално внимание бе отделено на използването на Географски информационни системи (GIS) като инструмент за прецизен анализ и вземане на решения, както и на значението на трансграничното сътрудничество за изграждането на по-свързана и устойчива територия.
ESPON 2030 и възможностите за българската академична и експертна общност
В рамките на форума урб. Жозеф Насер представи и възможностите, които програма ESPON 2030 предлага на българските национални, регионални и местни власти, изследователи и студенти чрез Националния център за териториално развитие в ролята му на Контактна точка на Програмата в България. Основната цел на Програмата е да подпомага формулирането на политики за териториално сближаване и да допринася за намаляването на икономическите и социалните неравенства между регионите в Европа чрез предоставяне на анализи и интерактивни инструменти, както и вземането на информирани решения при използването на европейските структурни и инвестиционни фондове.
В представянето бяха включени и т.нар. Тематични планове за действие (Thematic Action Plans – TAPs), които обединяват всички проучвания на програмата около критични теми като: Климатично неутрални територии; Интелигентна свързаност и устойчивост на кризи; Перспективи за всички хора и места; Живеене, работа и пътуване през границите; Управление на нови географии; Места, издръжливи на кризи; Интелигентна свързаност; Европейски територии в глобални взаимодействия и Адаптиране към въздействието на изменението на климата.
Инструменти за практическо приложение
Един от ключовите инструменти от дигиталните ресурси на ESPON е LORDIMAS – интерактивен инструмент за оценка на дигиталната зрялост на местните и регионалните власти, който им помага да планират своя цифров преход безплатно. Участниците се запознаха и с богатата библиотека на програмата, съдържаща хиляди карти, набори от данни и индикатори, достъпни за изтегляне.
Ролята на българската Контактна точка
Ролята на Контактна точка в България по програма ESPON 2030 се изпълнява от НЦТР, като част от основните задачи включват:
- Популяризиране на програмата и разпространение на резултатите от проекти;
- Превод на научни изследвания в практически насоки за българския контекст;
- Консултиране на ESPON относно специфичните приоритети и нужди на България за бъдещи проучвания.
Кой може да се възползва?
Целта на презентацията беше подчертаването на факта, че програмата не е насочена само към администрацията. Бенефициенти на нейните ресурси са широк кръг от заинтересовани страни, включително:
- Учени и студенти, за които ESPON е „златна мина“ от данни за академични публикации;
- Частният сектор, който може да използва анализите за по-добро пазарно позициониране;
- Журналисти и активни граждани, търсещи обективна информация за развитието на своите региони.
Представи се възможността участниците да се включват в международни търгове за научни проекти или да използват богата база от териториални изследвания, дигитални карти и статистически показатели. Платформата espon.eu насърчава професионалното израстване чрез специализирани събития, обучения и стажове, които свързват академичната общност с европейските институции.
Дискусия и изводи
След официалната част се проведе експертна дискусия, посветена на кохезионната политика на ЕС, интегрирания териториален подход и ролята на академичната общност в разработването и прилагането на политики за развитие.
Участниците се обединиха около разбирането, че ефективното интегрирано развитие изисква:
- стратегическо планиране, основано на надеждни данни;
- координация между секторните политики;
- устойчиви партньорства между институции и академична общност;
- последователност между европейските приоритети и националната нормативна рамка.
Кръглата маса потвърди ролята на НЦТР като информационен и експертен мост за споделяне на знания и иновации в сферата на пространственото развитие и регионалната политика.
