Като рожденна дата на сегашният Национален център за териториално развитие може да смята 1976 година, когато за научното и проектно обслужване на националния комплекс “Строителство”, с РМС 76/9.04.1976 г., при Министерството на строежите и архитектурата се създава Комплексен научноизследователски и проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура (КНИПИТУГА).
Институтът извършва научноизследователска и експериментално-проектантска работа в областта на териториалното устройство, градоустройството и архитектурата в съответствие с прогнозата за социално-икономическо развитие на страната. В него се разработва Единния териториалноустройствен план на НРБ и основните положения за развитие на системата за комплексно обществено обслужване, нормативи, ограничители и показатели за архитектурни решения и примерни планове и експериментални проекти. Предметът на дейност на Института е научноизследователска и проектантска дейност в областта на териториалното устройство и научноизследователска дейност в областта на градоустройството за привеждането им в съответствие с предвижданото социално-икономическо развитие на страната и на териториалноустройствената концентрация, специализация, модернизация и реконструкция на териториалните и селищни системи.
Предметът на дейността на Института обуславя и неговата структура, разграничена в три нива на звената: управленческо, научноизследователско и проектантско и обслужване. В началния период на функциониране на КНИПИТУГА първата група звена – тези на управлението, се представят преди всичко от колективните органи – съветите: научно-технически, технически и стопански. С вътрешна административна заповед са формирани и колективните ръководства на дирекциите. Основният “продукт” на Института, с който се обвързва цялата останала продукция, е Единният териториалноустройствен план (ЕТУП). Практическата реализация на ЕТУП се свежда до обосноваване и прилагане в ежедневната работа на основните параметри на развитие както на функционалните (зони за труд, обитаване, отдих, обществено обслужване, техническа инфраструктура), така и за регионалните (Черноморско крайбрежие, Дунавско крайбрежие, планинските и полупланинските райони и др.) подсистеми, обединени в конкретизираните условия за живот. Общата численост на персонала надхвърля 320 души научни сътрудници, проектанти и помощен персонал. Комплексният характер на задачите определя наличието на специалисти с най-разнородни специалности. В Института работят архитекти, инженер-земеустроители, инженери-комуникатори, икономисти, географи, иконом-географи, агрономи, лесовъди, озеленители, геолози, биолози, математици и др. В процеса на работата се създават кадри, каквито, поради мултидисциплинарния характер на дейността на Института, не могат да бъдат създадени на друго място в страната. Заслужава да се отбележи международната дейност на Института и отделни специалисти в разработването на проекти, различни изследвания и консултантско участие в редица страни: Кралство Мароко, Народна република Ангола, Етиопия, Украйна, Сирия, Замбия, Виетнам, Лаос, Куба.
С това наименование (КНИПИТУГА) Институтът развива дейността си до 1990 г. С разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 1.01.1990 г. е извършена ликвидация и на мястото на КНИПИТУГА се създава НЦТСУ (Национален център по териториално и селищно устройство), с бюджетна част с направления, изградени по функционален принцип. Създава се Консултантско-експериментален център (КЕС), със самостоятелна стопанска дейност, с ателиета: “Задгранично проектиране”, “Обществени центрове”, “Инженерни мрежи”, “Геодезия”. Съгласно Разпореждането, предметът на дейност на Центъра е: “научно и проектно осигуряване на стратегията, прогнозите, програмите, плановете и нормативните документи на национално, регионално и местно равнище в областта на териториалното и селищното устройство”.
С Постановление на Министерския съвет N 134/10.07.1991 г. НЦТСУ се преобразува в “Национален център по териториално и селищно устройство, регионално развитие и архитектура” (НЦТСУРРА), с численост на персонала 200 бр. Под това наименование Центърът просъществува по-малко от три месеца. Резултат на нова ликвидация е създаването (от 1.01.1992 г.)на НЦТРЖП (Национален център по териториално развитие и жилищна политика) със същата структура плюс новото направление “Жилищна политика”. Статутът на центъра е: Държавна организация на подчинение на Министерството на териториалното развитие и строителството, в съответствие с ПМС № 236/1991 г. Управлението на Центъра се осъществява от Генерален директор и трима заместник-генерални директори. Общата численост на постоянния персонал е 150 човека, от които 18 професори и доценти. По специалности персоналът се състои от: урбанисти, регионалисти, архитекти, инженери, комуникатори, икономисти, географи, статистици, еколози, програмисти и др. Предметът на дейност на Центъра е: регионално развитие, териториално и селищно устройство, местно самоуправление и местна администрация, техническа инфраструктура. Изпълнявамеждународни ангажименти по предмета на дейността си, като: представя Република България в Комитета по населените места при ИК за Европа на ООН, в Комисията по населените места “ХАБИТАТ” на ООН, в Управителния комитет по местна и регионална демокрация към Съвета на Европа и други международни организации по предоставени пълномощия от МТРС; съществува двустранно и многостранно сътрудничество с отделни страни, агенции, фондации, институти и др.; участва в разработването на международни проекти. През този период по-важни разработки в страната са: “Стратегия за териториално развитие на Република България”, регионални стратегии, трансгранично сътрудничество със съседни страни, влияние на мостовете на р.Дунав, териториалноустройствени планове на общини, общи градоустройствени планове, транспортно-комуникационни планове, застроителни планове на градски центрове, промишлени и транспортни зони, жилищни комплекси и курортни зони и селища, паркоустройствени планове, архитектурни проекти на жилищни и административни сгради, директивни планове и ЗРП на безмитни зони.
През 1999 г. нова ликвидация води до регистрирането на “Национален център за териториално развитие”ЕАД (Решение N 1/23.12.1999 г. на Софийски градски съд), с предмет на дейност, продължаваща традициите. В синхрон с новите условия се променя и числеността на състава, някои структури се обединяват, някои от дейностите отпадат постепенно за сметка на други.
Повече подробности за историята на развитието на териториалното устройство у нас, директно свързана с историята на НЦТР, можете да научите ТУК