Заемайки второто йерархично ниво в регионалното планиране под Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) 2012-2022, настоящият РПР следва хронологичния ред за определяне на „….средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния район в съответствие с предвижданията на НСРР и другите структуроопределящи политики”. Така РПР поема и функциите на стратегическа рамка за низходящите в йерархията на регионалното планиране – областни стратегии и общински планове за развитие.
Ключовите промени в стратегическата рамка за новия планов период са с носители стратегия „Европа 2020” и „Териториален дневен ред на ЕС – 2020”, както и националните им интерпретации в Националната програма за развитие „България 2020”.
Стратегията “Европа 2020” въвежда запомняща се формула за развитие през следващия планов период – „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”. За първи път ЕС има еднозначни цели с количествени измерители. Съобразявайки се с изходната си позиция и прогнозируемите възможности, България поема съответни ангажименти:

• Нивото на заетостта в групата 20-64 г. – от 69 % до поне 75 %; национална цел на България – 76%;
• Инвестиции в НИРД – 3 % от БВП; национална цел на България – 1.5%;
• Намаляване на емисиите на СО2 с 20 % (спрямо 90-те); нарастване на ВЕИ в крайното потребление до 20% (национална цел на България – 16%), енергийната ефективност да се подобри с 20 %.
• Делът на учениците, преждевременно напуснали училище, да се намали до 10 % (национална цел на България – 11%); делът на висшистите в групата 30-34 г. да се увеличи поне до 40 %; (национална цел на България – 36%).
• Броят на хората под прага на бедност да се намали с 25% (национална цел на България – 16%).

Постигането на горните резултати се ситуира в една обща стратегическа рамка на ЕС, съдържаща 11 тематични цели в трите основни направления за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж:

За постигане на интелигентен растеж:
• Изследователска дейност, технологично развитие и иновации;
• ИКТ – достъп, качество, ползване;
• Конкурентоспособност – на МСП, аграрния и рибарския сектор;

За постигане на устойчив растеж:
• Нисковъглеродна икономика във всички сектори;
• Адаптиране към климатичните промени, превенцията и управлението на риска;
• Опазване на околната среда, ефикасно използване на ресурсите;
• Устойчив транспорт, инфраструктурни мрежи;

За постигане на приобщаващ растеж:
• Стимулиране на заетостта и подпомагане на трудовата мобилност;
• Насърчаване на социалното включване и борба с бедността;
• Инвестиране в образование, умения и учене през целия живот;
• Институционален капацитет и ефикасна публична администрация.