Изданието представя разработената стратегия за териториално и селищно устройство на Република България, завършена в края на 1989 г. и актуализирана през 1990 г.
Оценено е състоянието и бъдещето на българската територия на прага на XXI век с помощта на системния и моделния подход.
Анализирани са очертаните тенденциите на развитие в макро, мезо и микроструктурата на националната територия с отчитане на комплексното въздействие на външните и вътрешните фактори.
В рамките на стратегическите прогнози са формулирани политиките за устойчиво развитие по отношение на силно и слабо урбанизираните и природните територии като са използвани икономически, социални и екологически критерии.
Разгледани са насоките за усъвършенстване на опорния скелет на националната селищна мрежа и модела на техническата инфраструктура.
Посочени са общите изисквания, касаещи устойчивото развитие на отделните административни и неадминистративни региони на страната и необходимостта от усъвършенстването на системата за управление на територията.
Независимо от динамиката на механизмите за реализация, основната цел на стратегията, концепцията и моделът за устойчиво развитие е “отварянето” на националното физическо пространство и неговото по-нататъшно интегриране в Балканския регион и в Европа.